Теренните изследвания, крайъгълен камък на много дисциплини, включват събиране на данни в естествена среда. Проектирането на ефективни полеви изследвания е от решаващо значение за гарантиране, че констатациите са надеждни и валидни. Тази статия предоставя изчерпателно ръководство за това как щателно да планирате, изпълнявате и анализирате теренни изследвания, за да постигнете надеждни резултати. Разбирането на нюансите на изследователския дизайн е от първостепенно значение за получаване на прозрения, които могат да бъдат уверено приложени и обобщени.
Определяне на изследователски цели и въпроси
Ясното дефиниране на изследователските цели и въпроси е първата и най-важна стъпка. Тези цели служат като компас, насочващ целия изследователски процес. Без ясна посока изследването може да стане нефокусирано и да доведе до двусмислени резултати.
Започнете, като идентифицирате конкретния проблем или явление, което искате да проучите. Кои са основните въпроси, на които трябва да се отговори? Уверете се, че вашите изследователски въпроси са конкретни, измерими, постижими, подходящи и ограничени във времето (SMART).
Например, вместо да питате „Как хората използват обществения транспорт?“, по-фокусиран въпрос би бил „Какви са основните мотиви за жителите на град X да използват автобусната система по време на пиковите часове през делничните дни?“. Тази специфика прави изследването по-управляемо и резултатите по-значими.
Избор на проект за изследване
Изследователският дизайн е цялостната стратегия, която ще използвате, за да отговорите на вашите изследователски въпроси. Има няколко общи изследователски дизайна, подходящи за теренни изследвания, всеки със своите силни и слаби страни. Изборът на правилния дизайн е от решаващо значение за получаване на надеждни и валидни данни.
- Етнография: Това включва потапяне в изучаваната култура или общност. Изисква се дългосрочно наблюдение и участие, за да се разбере социалната динамика и културните норми.
- Казус от практиката: Подробно изследване на конкретен случай или явление в контекста на реалния свят. Този дизайн е полезен за изследване на сложни проблеми и генериране на задълбочени прозрения.
- Обоснована теория: Този подход има за цел да разработи теории въз основа на данните, събрани в полето. Събирането и анализът на данни се извършват едновременно, като възникващата теория ръководи по-нататъшното събиране на данни.
- Проучване за действие: Подход на сътрудничество, който включва работа със заинтересованите страни за справяне с конкретен проблем или подобряване на конкретна ситуация. Изследването се провежда в цикли на планиране, действие, наблюдение и размисъл.
Обмислете естеството на вашия изследователски въпрос, наличните ресурси и етичните съображения, когато избирате дизайн на изследване. Добре подбраният дизайн ще увеличи максимално шансовете за получаване на значими и надеждни резултати.
Избор на методи за събиране на данни
Изборът на подходящи методи за събиране на данни е от решаващо значение за събирането на информацията, необходима за отговор на вашите изследователски въпроси. Изборът на методи трябва да съответства на вашия изследователски план и естеството на данните, които искате да съберете. Комбинирането на множество методи често може да осигури по-цялостно разбиране.
- Наблюдения: Систематично наблюдение и записване на поведение, събития или взаимодействия в полето. Това може да стане чрез наблюдение с участие (където изследователят участва активно в обстановката) или наблюдение без участие (където изследователят наблюдава от разстояние).
- Интервюта: Провеждане на структурирани, полуструктурирани или неструктурирани интервюта с лица или групи за събиране на техните гледни точки, опит и мнения. Внимателно изработените въпроси за интервю са от съществено значение за извличане на богати и подходящи данни.
- Проучвания: Администриране на въпросници на извадка от участници за събиране на количествени данни за техните нагласи, вярвания или поведение. Проучванията могат да се провеждат онлайн, лично или по пощата.
- Анализ на документи: Изследване на съществуващи документи, като доклади, записи или артефакти, за да получите представа за контекста, който се изучава. Този метод може да предостави ценна историческа и контекстуална информация.
Пилотното тестване на вашите инструменти за събиране на данни (напр. ръководства за интервюта, анкетни карти) е от съществено значение, за да се гарантира, че те са ясни, разбираеми и ефективни при събирането на желаната информация.
Осигуряване на надеждност и валидност
Надеждността и валидността са два ключови критерия за оценка на качеството на изследването. Надеждността се отнася до последователността и стабилността на резултатите, докато валидността се отнася до точността и истинността на констатациите. Стремежът както към надеждност, така и към валидност е от съществено значение за производството на достоверни и надеждни изследвания.
За повишаване на надеждността:
- Използвайте стандартизирани процедури за събиране на данни.
- Обучете щателно събирачите на данни.
- Използвайте проверки за надеждност между оценители.
- Документирайте процеса на изследване щателно.
За подобряване на валидността:
- Използвайте триангулация (събиране на данни от множество източници или методи).
- Извършете проверка на членовете (споделяйте констатациите си с участниците за обратна връзка).
- Наемете продължителна ангажираност в областта.
- Изрично адресирайте потенциалните пристрастия.
Чрез внимателно обмисляне и адресиране на потенциални заплахи за надеждността и валидността, можете да увеличите доверието в резултатите от вашите изследвания.
Техники за анализ на данни
Изборът на техники за анализ на данни зависи от вида на събраните данни и въпросите на изследването, които се разглеждат. Качественият анализ на данни обикновено включва идентифициране на модели, теми и значения в данните, докато количественият анализ на данни включва използване на статистически методи за анализ на числени данни.
Общите техники за анализ на качествени данни включват:
- Тематичен анализ: Идентифициране на повтарящи се теми или модели в данните.
- Анализ на съдържанието: Систематично анализиране на съдържанието на текст или други форми на комуникация.
- Анализ на дискурса: Изследване на езика, използван в определен контекст, за да се разберат неговите социални и културни значения.
Общите техники за количествен анализ на данни включват:
- Описателна статистика: Обобщаване и описание на основните характеристики на данните (напр. средна стойност, медиана, стандартно отклонение).
- Инференциална статистика: Правене на изводи за популация въз основа на извадка от данни (напр. t-тестове, ANOVA, регресионен анализ).
Независимо от използваните техники, важно е да документирате ясно и прозрачно своя процес на анализ на данни.
Етични съображения
Етичните съображения са от първостепенно значение при полеви изследвания. Изследователите имат отговорност да защитават правата и благосъстоянието на участниците. Това включва получаване на информирано съгласие, запазване на поверителността и избягване на вреда.
Основни етични принципи, които трябва да имате предвид:
- Информирано съгласие: Участниците трябва да бъдат напълно информирани за целта на изследването, включените процедури и правото им да се оттеглят по всяко време.
- Поверителност: Защита на поверителността на участниците чрез запазване на тяхната самоличност и лична информация поверителни.
- Анонимност: Гарантиране, че участниците не могат да бъдат идентифицирани от събраните данни.
- Благотворност: Максимизиране на ползите от изследването при минимизиране на потенциалната вреда.
- Справедливост: Гарантиране, че ползите и тежестите от изследването се разпределят справедливо между всички участници.
Получаването на етично одобрение от институционален съвет за преглед (IRB) често се изисква преди провеждане на теренни изследвания, особено ако включват хора.
Докладване и разпространение на констатации
Последната стъпка в процеса на теренно изследване е да докладвате и разпространите вашите открития. Това включва написването на ясен и кратък изследователски доклад, който обобщава вашите изследователски цели, методи, резултати и заключения. Докладът трябва да бъде достъпен за широка публика, включително академици, практици и политици.
Имайте предвид следното, когато пишете доклада си за изследване:
- Ясно заявете вашите изследователски въпроси и цели.
- Опишете подробно методите си на изследване.
- Представете констатациите си по ясен и организиран начин.
- Обсъдете последиците от вашите открития.
- Признайте всички ограничения на вашето изследване.
Разпространете вашите открития чрез различни канали, като академични списания, конференции, доклади и презентации. Споделянето на резултатите от вашите изследвания може да допринесе за напредъка на знанията и да информира политиката и практиката.
Често задавани въпроси (FAQ)
Каква е разликата между надеждност и валидност при полеви изследвания?
Надеждността се отнася до последователността и стабилността на резултатите от изследването. Едно надеждно изследване ще доведе до подобни резултати, ако се повтори при подобни условия. Валидността, от друга страна, се отнася до точността и истинността на констатациите. Едно валидно изследване измерва това, което възнамерява да измери, а резултатите точно отразяват изследваното явление.
Как мога да осигуря етично поведение в моето полево изследване?
Осигурете етично поведение чрез получаване на информирано съгласие от участниците, поддържане на поверителност и анонимност, минимизиране на потенциалната вреда и максимизиране на ползите. Получете етично одобрение от институционален съвет за преглед (IRB), ако е необходимо. Бъдете прозрачни относно вашите изследователски цели и процедури.
Кои са някои често срещани методи за събиране на данни, използвани при теренни изследвания?
Обичайните методи за събиране на данни включват наблюдения (с участие и без участие), интервюта (структурирани, полуструктурирани и неструктурирани), проучвания и анализ на документи. Изборът на метод зависи от изследователските въпроси и естеството на данните, които се събират.
Какво е триангулация и защо е важна?
Триангулацията включва използване на множество източници на данни, методи или изследователи за изследване на едно и също явление. Важно е, защото повишава валидността и надеждността на констатациите, като предоставя множество перспективи и кръстосано валидиране на резултатите. Помага за намаляване на пристрастията и за повишаване на доверието в заключенията.
Как да избера правилния изследователски дизайн за моето полево изследване?
Изборът на правилния дизайн на изследване зависи от вашите изследователски цели, въпроси и естеството на явлението, което изучавате. Помислете за етнография за задълбочено културно разбиране, казуси за подробно изследване на конкретни случаи, обоснована теория за разработване на теории от данни и изследване на действие за съвместно решаване на проблеми.
